The Tunnel (Penguin Classics) (original 1948; edição 2012)

Bastará decir que soy Juan Pablo Castel, el pintor que mató a María Iribarne; supongo que el proceso...

Opens up with a blatant confession of murder, Sabato's The Tunnel initially declares itself as an impartial account of a romantic, adulterous affair gone wrong. But it's not hard to recognise how this impartiality crumbles. More so when its (supposedly) mentally ill narrator seemingly apathetically justifies every atrocious nook and turn of his persistent behaviour. The initial red flag of stalking, in defence of his romanticisation of a "rare encounter" and "distinct reaction" during an exhibit of one of his artworks, worsens as it progresses. The red flags accumulate, so does the cruelty. And the obsession with a woman put on a pedestal rage with selfishness and jealousy. Its paranoiac atmosphere creates a claustrophobic element of this ugly love besides its physical abuse and emotional manipulation. How narrow-minded this love's perception is which eventually only sees one solution in all the narrator's belief that he has the right to own a woman; to bend, twist, and hurt her at his will and reasoning. His over-analysis of each conversation and action is frightening and irritating. Yet Sabato manages to insert some humour here as well amidst its horrifying subject. The section about Russian novels made me chuckle until it reminds you of its imminent conclusion. It tosses you hard and rolls you over on muddy grass. So despite how engaging and compelling The Tunnel is, it could feel rather absurd. By the end, all I want is to scrub myself off of my disgust and its dirt. ( )

В романа си Ернесто Санаториум показва с увереност история за обсебване и фатален край.
Темпото на Тунелът е нетипично, като 140-те страници са разделени на 39 глави, което позволява на читателя да прочете книгата за една или две сесии. Необезпокоявано внимание към болния ум на художника Хуан Пабло Кастел е оптималния начин да се насладим на прозата на Ернесто Сабато - на едно или две сесии.

Научаваме още в началото, че съдбата на Кастел и Мария Ирибарне ще завърши фатално. Очакваме развръзката да бъде унищожителна. Така и става.
Аферата започва с традиционния танц - кратък разговор, големи мечти, високи очаквания, недоразумение, кавги и нараняващи телефонни разговори. Поглеждайки назад след престъплението Кастел си спомня "как сме заслепени от любовта, как магически любовта променя реалността".

Смразяващо е когато попадаме на първите признаци на насилието. Сабато е добър в това, да разкрие същността на сюжета бавно и завоалирано. Знае с какви желание ние, читателите очакваме развитието на романа. Как разделя темпераментът на главните ни герои, свръх аналитичният Кастел срещу мълчаливата и потайна Мария, като начин да представи героите в небалансирано състояние. Искаме да чуем още от Мария, от от нейните думи, незамърсени от клаустрофобичните мисли на Кастел. Когато най-накрая тя му казва за желанията си, бягайки по време на бягството им в дома си океана, емоционалния ефект е значителен. ( )

Novela corta bastante interesante, sobre los pensamientos más extraños e intensos ( )

sabato creates a misanthropic artist whose task it is to prove that the world is inhabited by frauds even at the expense of love and his sanity.

I'd forgotten how amusingly dark this book is:

"I have always had a tenderness and compassion for children (especially when through supreme mental effort I have tried to forget that they will be adults like anyone else)." ( )